Мартин Хайдегер през 1966 г.: Само Бог може да ни спаси. Технологията вече ни е изтръгнала от корените и традицията
Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм
Интервюто на Мартин Хайдегер с Рудолф Аугщайн и Георг Волф се състои на 23 септември 1966. Публикувано е в " Шпигел " след гибелта на немския мъдрец през 1976г., с общителното единодушие на Херман Хайдегер, реализатор на наследството на Мартин Хайдегер.
В диалога с публицистите Хайдегер споделя своята позиция за колаборацията си с националсоциалистите през 1933г., разочарованието си с тях и опровергава упоритите изказвания за антисемитизъм и горене на книги.
Думите му за технологията, изкореняваенто на хората от дом и традиция звучат настоящо и оракулски близо 50 години след изричането им.
Публикуваме някой от значимите мисли на Хайдегер, споделени пред " Шпигел " през 1966г.:
" Философията няма да бъде в положение да способства за директна смяна в днешното положение на света. Това е правилно освен за философията, само че и за всички чисто човешки упоритости и старания. Само Бог към момента може да ни избави. Мисля, че единствена възможност, която ни остава е да се подготвим, посредством мислене и лирика за появяването на Бог или за отсъствието Му в изискванията на крах, за това, че пред лицето на отсъстващия Бог ще пропаднем. "
" Техниката от ден на ден откъсва индивида от земята и от неговите корени. Не ни би трябвало атомна бомба, индивидът към този момент е откъснат от корените си. Живеем в чисто механически условия. Това, на което живеят през днешния ден хората, не е към този момент Земята. "
" Човекът се оказва подложен натясно, изправен против предизвикването на една мощ, която се разкрива в същността на техниката и която той самият не може да управлява. Да способства за усвояването на това просветление: мисленето не желае повече. Философията е пред края си. Ролята на досегашната философия през днешния ден е поета от науките. "
" Не ми е прочут никакъв метод за непосредствена смяна на настоящето положение на света, при изискване, че това въобще е по силите на индивида. Но ми се коства, че опитът за мислене би могъл да пробуди, проясни и укрепи упоменатата към този момент подготвеност (за появяването на Бог бел. ред.). "
" Планетарното придвижване на актуалната техника е мощ, определяща хода на историята, чието значение мъчно може да бъде надценено. За мен решаващият въпрос през днешния ден е, коя политическа система е най-подходяща в техническата ера и по какъв начин въобще може да бъде наложена тя. Аз персонално нямам отговор на този въпрос. Не съм уверен, че това е демокрацията. "
" Не виждам в тях (западните политически желания бел. ред.) същински опит за отпор на техническия свят, тъй като зад това към момента стои схващането, че техниката в своята същина е нещо, което се намира под контрола на индивида. Според мен обаче това е невероятно. Техниката, в своята същина, е нещо, с което индивидът самичък по себе си не може да се оправи. "
" Кой от нас би могъл да каже дали някой ден в Русия или в Китай няма да се пробудят прастари обичаи на едно „ мислене “, които да оказват помощ индивидът да придобие свободно отношение към техническия свят? Но въпреки всичко аз съм уверен, че обратът може да бъде квалифициран единствено на това място в света, където е зародил актуалният механически свят, а не посредством възприемането на дзен-будизма или на други източни учения. Мисленето се трансформира единствено от мислене, което има същия генезис и предназначение. "
" За нас, днешните хора, мащабите на предмета на мисленето са прекомерно огромни. Онова, което бихме могли, може би, е да се помъчим да прокараме някой и различен стеснен брод до най-близкия бряг. "
" Изхождайки от нашия човешки опит и история, аз съм сигурен, че всичко свястно и велико се е случвало единствено тогава, когато хората се имали дом и са били вкоренени в традицията си. Днешната литература, да вземем за пример, е значително деструктивна. "
" Аз считам Хьолдерлин не просто за един от многото поети, с които се занимават литературните историци. За мен Хьолдерлин е поетът, който сочи в бъдещето, който чака Бог и който затова не би трябвало да остане предмет единствено на литературната просвета. "
Хайдегер чете Хьолдерлин
Източници: eacentre.wordpress.com, librev.com
